В късна нощ – преди години – сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах жаден в знания незнайни тук;
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука -
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
„Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. -
Някой гост – и никой друг!“
Бе декемврий – помня още! – мрак и мраз от всички нощи;
от камина блед отблясък пред прага береше дух.
В скръб деня аз чаках всуе! Без надежда пак да чуя
с благовест на алилуя името „Ленора“ тук!
Светлото и редко име, що не шепне вече тук
на земята – никой друг!
А пурпурните коприни на завесите старинни
пълнеха нощта пустинна с ужаси при всеки звук.
Прималнял до изнемога, в зло предчувствие, в тревога,
аз се ободрявах строго: „Някой гост дошъл е тук!
Туй е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;
някой гост – и никой друг!“...
Двуезично издание
Преводач Георги Михайлов
Издателство Фама
Гарванът в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар