Тематиката на романа напомня за ранните години на комедията и белетристичната сатира в следосвобожденската ни литература, особено за Вазовите службаши и службогонци, за бездънното блато на чиновническия свят в една държава, където парвенюта-служители и гладни политици се борят яростно за места на държавната трапеза. Чиновническа сатира може да бъде наречен и романът на Здравка Евтимова. Сюжетът се разгръща почти изцяло по коридорите на една художествена Комисия за регионално развитие и просперитет, героите имат ясно изразен и съзнателно търсен характер на образи-типове: Главният мениджър – Орела Баров, неговата заместничка Мелита Змеицата, вечната шефска любовница Нети Циците, примерните сътрудници Усмивката, Божата крава и Златната уста... И отново плътно, според традициите на българския литературен манталитет, съществува един герой в положителен план, в случая една героиня – най-обикновената, най-малко значителната, най-пренебрегваната и, разбира се, най-интелигентната; Пепеляшка на всяко колективно въображение. Тодорка заема впечатляващо модерната служба на преводач офис-мениджър, но всъщност е обикновена секретарка, момиче за всичко – от чистачка на петна по килима до авторка на блестящи есета за Вирджиния Улф и българската интеграция в Европейския съюз, когато трябва да се пише домашно упражнение на някое шефско дете. Перипетиите на чиновническия живот са описани с много хумор, с точни и тънки наблюдения от първа ръка, със сочен идиоматичен език. Милена Кирова, Култура
Издателство Жанет 45
В гръб в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар