– За да отговоря на въпроса, ще поясня какво означава „правилно“ писане. Това е оформянето на текстовете според кодифицираните в този момент норми на книжовния език – граматически, правописни, правоговорни, пунктуационни. Съответстващото на книжовните норми езиково поведение може да се обозначи като „правилно“. За мен обаче много по-важен е въпросът дали студентите, които учат журналистика, пишат и говорят според комуникативната ситуация, според целите и задачите на общуването, т.е. дали участват адекватно в комуникативния процес. Стилът на писане и говорене е полето, в което не може да се използва критерият „правилно-погрешно“. Оценката на езиковото поведение се поставя според това дали то е уместно или неуместно, приемливо или неприемливо, ефективно или неефективно и др. за съответния контекст. Студентите са изучавали в продължение на 12 години в средното училище кодифицираните книжовни норми. Те би трябвало да влизат в университета с изградени познания и умения за използване на книжовния език – езиковата формация, която осигурява общуването във всички сфери на общуването. Бъдещото им обучение по специалността „Журналистика“ би трябвало да им предложи доусъвършенстване на уменията им да общуват нюансирано, съобразено с конкретните комуникативни условия, в които ще попаднат като журналисти. Задълбочаването на езиковите знания и умения би следвало да им покаже как и кога могат да нарушават книжовните норми със стилистична цел, защото журналистиката е и езикова игра; как и кога могат да използват и други езикови варианти освен книжовноезиковия, защото журналистиката е и литература и пр. За съжаление, днес в университета се налага все по-често да се попълват празноти от средното образование и почти не се стига до по-сериозни и задълбочени занимания с езика. Разбира се, проблем е и това, че когато днес у нас се каже литература, рядко някой си представя и журналистическите текстове. Включително и студентите не си го представят. А в англоезичните култури литературата включва в самата си сърцевина репортажи, пътеписи, биографични портрети.
– A работещите журналисти как се справят с правописа?
– Обществената претенция към журналистическото езиково поведение е много висока. Това е обяснимо, тъй като повечето съвременни хора прекарват по-голямата част от времето си в общуване с медиите. Освен това медиите влияят изключително много върху моделите на езиково поведение, върху развитието на езика. За съжаление, високите обществени изисквания към журналистическия език са съпътствани от ниска обществена оценка на журналистическото езиково поведение. Тази оценка не е съвсем справедлива, тъй като не се отчитат спецификите на журналистическия труд – бързината, напрежението, работата с различни източници и пр. при подготвянето на журналистическите текстове. От друга страна, тази оценка е оправдана, защото качеството на езиковото и стиловото оформяне на журналистическите текстове често е подценявано. За мен е важен въпросът защо правописът и пунктуацията са толкова подценени в условията на публичното общуване, каквото е и общуването в медиите. Вината не е само на медиите. Вината е на всички нас, на българското общество, което е изтласкало въпросите на образованието на заден план. Крясъците за ширещата се неграмотност прикриват бездействието и неуважението ни към въпросите за езика и стила, защото липсата на език и стил не е попречила на никого да си намери хубава работа, липсата на език и стил не е попречила на никого да получи висока заплата. Докато си поставяме само такива хоризонти – работа, заплата, ваканции – образованието и културата няма да са приоритет за обществото ни.
– Как се оценява дали даден човек е грамотен?
– Зависи какво съдържание влагаме в понятието „грамотност“. Според мен грамотността е с много по-широко съдържание. Тя не е само „правилно“ писане и говорене. Грамотността включва възможността за използване на езика уместно, за интерпретация на манипулативни дискурси, за преценка на достоверността и стойността на информацията и пр., и пр. Затова грамотността се оценява трудно и изисква време.
Грамотността е и социално понятие. Тя се формира на базата на обществените норми за адекватно езиково поведение. Затова и оценката на грамотността в различни периоди на общественото развитие е различна, защото се променя обществения живот. Не може това, което сме знаели и можели преди 50 години, да се изисква днес. Грамотността е средството, което ни осигурява безпрепятствено съжителстване с останалите хора и реализацията ни в различни социални сфери. Днес интернет е новото предизвикателство пред грамотността. Съвременните хора имат различен бит и интереси и е необходимо да се определят базовите познания и умения, от които имат нужда.
Освен това ми се струва, че всеки би следвало да направи самооценка на собствената си езикова компетентност. Напоследък сме в ситуацията „крадеца-вика-дръжте-крадеца“, т.е. хора с пропуски в езиковата подготовка правят забележки на други хора с подобни проблеми. Няма безгрешни хора и затова ми се струва, че повишаването на самокритичността и възпитаването на повече толерантност към чуждото езиково поведение са необходими. Едва ли с обиди ще се постигне осъзнаването и преодоляването на дефицитите в езиковото обучение... Доц. д-р Андреана Ефтимова пред Академика
Издателство УИ Св. Климент Охридски
Няма коментари:
Публикуване на коментар