вторник, 22 юли 2014 г.

Хиро Онода >> Не се предадох

Моята тридесетгодишна война

   Лейтенант Хиро Онода е официално обявен за загинал през декември 1959 г. По това време са смятали, че той и неговият боен другар Киншичи Козука са загинали пет години по-рано от раните си след престрелка с филипинската армия. Шестмесечното издирване, което предприема Японското министерство на здравето, труда и благосъстоянието през 1959 г., така и не успява да открие следи от двамата.

   По-късно, през 1972 г., Онода и Козука се появяват отново, но Козука е убит в сблъсък с филипинската полиция. През следващата половин година три екипа издирват Онода и се опитват да го склонят да напусне пределите на джунглата. Единствената ответна реакция, която получават от него, е благодарствена бележка за някои подаръци, които били оставени за него. Това поне доказало, че той е жив там някъде. Донякъде и заради нежеланието си да се появи, Онода се превръща в нещо като легенда в Япония.

   В началото на 1974 г. един младеж на име Сузуки, който пребродил около петдесет държави и създал проблеми на множество японски посолства по света, се наел да предприеме пътешествие във Филипините, Малайзия, Сингапур, Бирма, Непал. Когато напускал Япония, той казал на приятелите си, че отива да търси лейтенант Онода, една панда и Йети – в този ред. Вероятно пандата и Йети все още чакат, защото само след четири дни на остров Лубанг, Сузуки намерил Онода и го убедил да се срещне с делегация от Япония, която авантюристът се нагърбил да организира.
   Някои репортажи от срещата на Сузуки с Онода остават като едни от най-впечатляващите за всички времена в японската преса и телевизия. Първоначално хората били по-склонни да не вярват на Сузуки, но един бързо организиран екип бил изпратен да провери достоверността на историята му. Този екип бил съпроводен от около 100 японски журналисти.

   Съществуват няколко теории защо повторната поява на Онода предизвиква такова вълнение. Моята теория е, че Онода символизира нещо, от което Япония била лишена след капитулацията си във Втората световна война – истински герой от войната. Подобно вълнение е имало и при предишни завръщания на войници. Само година по-рано сержант Шоичи Йокой се бил прибрал под звуците на фанфари вкъщи от Гуам. Сега обаче никой не би могъл да отрече, че Йокой е по-скоро обикновен човек – прекалено обикновен, за да се гледа на него като на герой. Лейтенант Онода е истинският герой. След като Онода се предава, става напълно ясно що за човек е той – интелигентен, внушителен, стоик със силна воля. Това е образът, на който японците оприличават своите герои. За трите седмици между срещата на Онода със Сузуки и до приемането му от президента Фердинанд Маркос, новините около него заливат Япония като цунами. Когато Онода пристига обратно в Япония, всички го посрещат като генерал, който се завръща триумфално след битка. А Норио Сузуки благодарение на заслугите си е издигнат набързо от авантюрист до помощник-герой... Предговор

Издателство Еделвайс


Няма коментари:

Публикуване на коментар