Добре дошли в Клинтъннагар или
пристигането на президента
Бомбай. Април 2001 г.
Още по пътя от летището към хотела обикновеният посетител на мегаграда Бомбай се сблъсква с грубата действителност. Заради горещината той веднага смъква страничното стъкло на колата, но заради вонята на клоака най-късно в Бандра отново го вдига нагоре. Ако отклони очи от ширналия се слъм вляво, погледът му се сблъсква с работниците, които се облекчават в дупките по улиците. В същото това време таксито засяда в ров с големината на кратер, при спирането посетителят удря главата си и с бучащи слепоочия се взира в дрипав мъж, който с разкривено лице проси милостиня. Някои от посетителите още по време на това първо пътуване губят желание повече да разглеждат Бомбай.
Но това не може да се каже за президента на Съединените американски щати Уилям Джеферсън Клинтън. От няколко дена улиците, които той ще удостои с моторизираната си кавалкада, се асфалтират отново, боядисват се (осовата линия, страничните линии, стълбовете на уличното осветление), дърветата получават нови червени-бели-червени ивици, на запуснатите къщи им се удря по една нова боя. А жителите, които поради липсва на тоалетни използват за целта уличните ровове, биват превъзпитавани с бой. Уличните търговци биват прогонвани, съмнителните лица – на бърза ръка вкарвани в затвора. За прочистващата населението акция са ангажирани 37 000 полицаи. Няколко дена подред градът прилича на склад за дърва. Първо на всеки сто метра стовариха от камиони дънери и клони, после по-дебелите клони бяха забити в асфалта, свързани с тънките и закрепени с нишки от кокосов орех. Заграждението се разпростря на повече от двайсет километра от летището до суперскъпия хотел „Оберой“. Но когато вече всичко изглеждаше добре завързано и защитено, стана така, че служителите на градската управа подложиха динени кори на началника си. Дни преди пристигането на високия гост те взеха, че организираха стачка. Вонята от неприбрания боклук се разнесе из въздуха така мощно, че като нищо можеше да предизвика турбуленции при кацането на Еър Форс 1. Обаче и този проблем бе отстранен – в нощта преди великия ден командосите разчистиха купчините боклуци от местата, където евентуално би могъл да попадне чуждият поглед. Тъй като до последния миг не бе ясно дали Клинтън изобщо ще тръгне да пътува по улицата или ще се качи на хеликоптер.
Общината не съобщи нищо за разходите си: не защото ги запази в тайна, а защото не знаеше как се постъпва в такива случаи. Финансите бяха разпръснати из много пера; от бизнесмените се изискваше да направят съответните жестове, частните фирми бяха подложени на натиск. Като цяло в никакъв случай разходите не са по-малко от десет милиона долара, изчисли един от посветените служители. Разбира се, без разноските по разчистването. Те ще се разпределят за месеци напред. По някое време дори и дупките, които бяха издълбани в асфалта, за да се забият клоните за загражденията, ще бъдат запълнени. Десет милиона долара за посещение от двайсет часа. Половин милион на час. Почти сто и четиридесет долара на секунда.
Но пък е напълно възможно индийските власти да не са преценили съвсем точно вкуса на Клинтън. С оглед на предпочитанията му към трилърите, филмите на ужасите и фастфуд вероятно е трябвало да му се предложи алтернативна програма: първо пътуване с Уестърн Рейлуей Лайн, най-добре в късния следобед, когато поради липса на място части от телата на пътниците висят от отворените врати, а пък това, което е вътре, се мачка като тесто в ръцете на някой гневен хлебар. Също така може да се включи и посещение на градската морга, където заради стачката труповете залежават там от дни. Накрая трябва да има Paobhajiот първата барачка, картофено-зеленчуково пюре върху хлебче, приготвено с чешмяна вода в края на пътя и бързо сервирано. Това ще е спомен, който американският президент ще запази завинаги.
Вместо това навсякъде из Индия Клинтън посети само потемкински села. В Делхи по протежението на цели улици бяха свалени рекламните пана, в Агра за първи път в своята 347годишна история Тадж Махал бе основно ремонтиран, в Националния парк Рантхамборе бяха примамени два тигъра, в Хидерабад 3000 просяци бяха прогонени. Явно към международния бонтон спада взаимната измама. След посещението на село недалеч от Джайпур, което скоропостижно бе снабдено с три площадки за кацане на хеликоптер, Клинтън на висок глас обяви: „Изумен съм от това как Индия използва демократичните си институции, за да разрешава проблеми, които парализират останалата част от света.“ Индия като авангард на човечеството? Този мъж струва повече от 140 долара на секунда.
Неограничените възможности на взаимната потемкинизация все пак се дължи на един индийски местен политик. Той разказал на високия гост за селище в неговата провинция, наречено Картърпури и предложил да кръстят някое село на американския президент. Клинтън изглежда се учудил как така след два мандата не му предлагат поне някое градче. Клинтъннагар, така да се каже. Тъй като в Америка няма липса на политици, а пък в Индия на села, занапред дори загубилите президентските избори могат да се надяват да получат някое селище в Раджастан: Намасте в Маккейнпури. Салаам в Брадлибад.
Издателство Сиела
Щурият глобус в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар