Джералд Даръл >> Филе от камбала

Преднамерено шляене из Даръловия свят

   Дори за стандартите на Корфу лятото се оказа прекалено дълго и горещо. От няколко месеца не бе падала и капка дъжд. От изгрев до залез слънцето жареше свирепо от излъсканото до блясък небе. Всичко изсъхна и изгоря, а жегата просто задушаваше. От наша гледна точка лятото бе преминало доста изтощително. С характерната си щедрост Лари беше поканил на гости голям брой от своите приятели – все хора на изкуството. Те пристигнаха на такива тълпи, че мама се принуди да наеме две допълнителни помощнички. Тя прекарваше повечето време в огромната мрачна подземна кухня, като сновеше между няколкото готварски печки, за да може да приготви достатъчно храна за тази армия драматурзи, поети, писатели и художници. Когато и последната група най-после си тръгна, всички се разположихме на верандата да си починем пред чаша чай с лед, загледани към тихото лазурно море.
   – Слава богу, че всичко свърши – въздъхна мама, като отпи от чая и намести очилата си. – Лари, миличък, много ми се иска да не каниш всички тези хора. Ужасно е изтощително.
   – Нямаше да е толкова изтощително, ако беше организирала всичко както трябва – отвърна Лари. – Пък и те имаха желание да ти помогнат.
   Мама го изгледа свирепо.
   – Можеш ли да си представиш как цялата тази тълпа ми помага в кухнята? – попита тя. – Сякаш не беше достатъчно непоносимо по време на хранене, какво остава да ми се пречкат и там. Не. Искам да прекарам остатъка от лятото на тишина и спокойствие. Не ми се прави нищо. Напълно съм изтощена.
   – Е, никой не те кара да правиш каквото и да е – отбеляза Лари.
   – Сигурен ли си, че не си поканил още някого? – попита мама.
   – Не мога да се сетя за никого – отвърна небрежно Лари.
   – Защото, ако дойдат, ще се наложи да отседнат в хотел – заяви мама. – Писна ми.
   – Не разбирам защо си толкова наострена – каза раздразнено Лари. – Според мен бяха много приятни хора.
   – Нали не ти се е налагало да им готвиш... – отвърна мама. – Само при вида на тази кухня вече ми се повдига. Иска ми се да отида някъде, да избягам от всичко.
   – Прекрасна идея! – възкликна Лари.
   – Кое?
   – Да избягаме от всичко.
   – Къде да избягаме? – попита подозрително мама.
   – Какво ще кажеш да отидем на пътешествие с лодка по крайбрежието? – предложи Лари.
   – Боже господи! Ето това се казва идея! – възкликна Лесли.
   – Какво чудесно хрумване! – извика Марго. – Да отидем, мамо! Сетих се! Може така да отпразнуваме рождения ти ден.
   – Не знам... – несигурно каза мама. – Къде по крайбрежието?
   – Ще наемем моторна лодка, ще плаваме край брега и ще спираме където ни хареса – заяви безгрижно Лари. – Ще вземем храна за няколко дни и няма да правим нищо. Само ще се разхождаме, ще се забавляваме и ще си почиваме.
   – Звучи много приятно – съгласи се мама. – Спиро нали ще може да наеме лодка?
   – Разбира се – кимна Лесли. – Спиро ще се погрижи за всичко.
   – Е, поне ще сменим за малко обстановката – обобщи мама.
   – Няма нищо по-хубаво от морския въздух, когато си изтощен – отвърна Лари. – Влива нова кръв в човека. Може да вземем и няколко приятели, които да ни забавляват с компанията си и да ни стимулират интелектуално.
   – В никакъв случай – заяви мама. – Не мога да понеса повече хора.
   – Нямам предвид какви да е хора – поясни Лари. – Говоря за Теодор например.
   – Теодор няма да дойде – каза Марго. – Нали страда от морска болест.
   – Може пък и да дойде – отвърна Лари. – А какво ще кажете за Доналд и Макс?
   Мама трепна. Доналд и Макс бяха големи нейни любимци.
   – Да, и те може да дойдат – съгласи се тя.
   – Свен също ще се е върнал дотогава – добави Лари. – Сигурен съм, че и той ще пожелае да дойде.
   – Нямам нищо против – отговори мама. – Свен е много приятен човек.
   – А аз ще поканя Мактавиш – каза Лесли.
   – Господи, само не този ужасен човек! – изсумтя презрително Лари.
   – Не разбирам защо го наричаш ужасен човек – отвърна войнствено Лесли. – Ние непрекъснато трябва да търпим ужасните ти приятели. Защо и ти да не изтърпиш един от моите?
   – Хайде, хайде, милички, не се карайте – намеси се мама успокоително. – Няма нищо лошо да поканим Мактавиш, щом толкова искаш. Но наистина не разбирам какво намираш в него, Лесли...

Преводач Павел Петков

Издателство Колибри

Филе от камбала в Pimodo